Не се дължи обезщетение за оставане без работа при ползване на отпуск за бременност и раждане

В кои случаия не се дължи обезщетение за оставане без работа при отмяна на уволнение.

Николай Стоянов

09.09.2020
"

към статията

Налице ли е причинна връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи в случай, че за периода от 6 месеца по чл. 225, ал. 1 от КТ е получавано обезщетение за майчинство (бременност и раждане) и налице ли е вреда за работника или служителя по смисъла на чл. 225 от КТ при незаконно уволнение, ако е получавал обезщетение на друго правно основание, различно от основанията по КТ?

Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е предназначено да обезщети работника за определен вид имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият би положил, ако не беше факта на незаконното уволнение. Поради това съдебната практика трайно приема, че когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи. Такъв е случаят, когато работникът е започнал друга, по-добре платена работа при друг работодател по безсрочен трудов договор и този договор бъде прекратен в 6-месечния срок. В този случай работодателят, извършил незаконното уволнение, не дължи обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, тъй като се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи да се реализират доходи от труд по договора, прекратен незаконно.

Аналогичен е и случаят, в който работникът в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в състояние на временна неработоспособност. За времето на този отпуск работникът не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало той е в такова състояние, което не му позволява да полага труд. Прекъсва се причинната връзка между незаконното уволнение и вредите. За този период, в който е временно нетрудоспособен, работникът има право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 от КТ, а не на трудово възнаграждение. В случаите, когато е получавал такова обезщетение и е бил незаконно уволнен, работникът няма право на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода на временната неработоспособност.

За времето както на отпуска при временна неработоспособност по чл. 162 от КТ, така и на отпуска поради бременност и раждане по чл. 163 от КТ съответната работничка или служителка не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало е в такова състояние, което не ѝ позволява да полага труд; т.е. – по един и същи начин и в двата случая се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, респ. – евентуалните вреди (пропуснати ползи) от това, за компенсирането на които са предназначени обезщетенията по чл. 162, ал. 3 и чл. 163, ал. 10 от КТ, подробно регламентирани в КСО.

Кога възниква правото на обезщетение за оставане без работа

Правото на обезщетение възниква за работника или служителя при наличието на три кумулативни предпоставки: 1) признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя; 2) наличие на подлежаща на обезщетяване вреда; и 3) причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа. След като през целия процесен 6-месечен период работничката или служителката е ползвала отпуск поради бременност и раждане по чл. 163 от КТ, то незаконното ѝ уволнение не се намира в причинна връзка с нереализирането на доходи от трудово възнаграждение, както и че за това време тя не би получавала трудово възнаграждение, а има право на обезщетение за бременност и раждане.

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.