За основанието, на което на което следва да се счита сключен трудов договор при допусната неяснота за времетраенето му и приложим ли е чл. 325, т.4 КТ при прекратяване на трудов договор, сключен до възлагане на работата с договор на външен изпълнител?
Трудовият договор може да бъде сключен като срочен или за неопределено време, а съгласно ал. 2 на чл. 67 КТ, договорът се счита сключен за неопределено време, ако в него не е включена изрична уговорка за срок. Срокът на действие на договора трябва да е точно определен или определяем въз основа на други елементи от съдържанието му. При неяснота за времетраенето на договора (в т.ч. непосочване на срок, взаимоизключващи се уговорки или две или повече клаузи, въвеждащи различен срок на действие), договорът следва да се счита сключен за неопределено време поради липса на изрична уговорка за срок.
Когато договорът е сключен на основание „до завършване на определена работа“, то работата следва да е определена по вид и обем, чрез което се определя и времетраенето на договора. Всяка неяснота при първоначалното определяне на вида и обема на работата изключва възможността да бъде определен срокът на действието му, поради което трудовият договор следва да се счита сключен за неопределен срок, а основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, поради завършване на определената работа е неприложимо.
Договор, сключен с работника при уговорка, че работата ще бъде изпълнявана до възлагането и на външен изпълнител, не може да бъде сключен до завършване на определена работа. Този договор съдържа уговорка за условие, изпълнението на което не зависи от волята на работника, нито възложената му работа е определена по обем. Срочен трудов договор до възлагането на работата на външен изпълнител следва да бъде сключен, когато конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни или други причини налагат работата да бъде възложена на външен изпълнител.
