С осъдителния иск по чл. 211 КТ, вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции /функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности/ при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Доказателствената тежест за установяване на качеството на ответника по иска на материалноотговорно лице е на работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа.
Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената за опазване имуществото на работодателя. В тежест на работодателя е да докаже получаването на материалните ценности и парични средства от работника или служителя, а последният – разходването им по предназначение. Работникът или служителят, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични и/или материални ценности, отговаря за липса, когато е получил такива, но не е представил документи за изразходването им.
Отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е за липса, която представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане и при констатиране на такъв, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника, като в тежест на работодателя е да установи чрез пълно и главно доказване настъпването на претендираната от него липса по размер да е възникнала именно по време на съществуването на трудовото правоотношение с отчетника. Работодателят следва да докаже по безспорен и несъмнен начин, че липсващите вещи са били поверени на отчетника.
