Липси при отчетническа дейност

Nov 29, 2019 | Защита на трудови права

При установени липси в тежест на работника или служителя (отчетник) е да докаже, че не ги причинил.

Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят, който заема отчетническа длъжност, дължи да възстанови на работодателя липсите в повереното му имущество в техния пълен размер. Разпоредбата има изключителен характер, тъй като в отклонение на общите правила за договорната отговорност презюмира (предварително предполага) неизпълнение на задължението на работника или служителя да съхранява поверените му материални ценности, както и причинната връзка между неизпълнените задължения и настъпилата вреда. При установен умисъл за причиняване на вредата, отговорността на работника или служителя е по гражданския закон (ЗЗД), а не по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Прилагането на презумпцията по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, освен от работа на отчетническа длъжност, се предпоставя от установяване на липса. Възприета е квалификацията, дадена от правната теория, според която липсата е вреда с неустановен произход. При установяване на обстоятелства, които предпоставят възможността вредата да е настъпила по причина, различна от неизпълнение на отчетнически задължения, липса не е налице.

За да носи на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ пълна имуществена отговорност работникът или служителят за причинени от него вреди вследствие неотчетност (установени липси) следва да са се осъществили следните материално-правни предпоставки (правопораждащи юридически факти): 1. Работникът или служителят да осъществява отчетнически функции, т.е. той да има задължение по трудово правоотношение да събира, съхранява или отчита парични или материални ценности – т.нар. пряк отчетник; 2. противоправно неизпълнение на тези трудови задължения, изразено в несъответствие между дължимото и фактическото поведение на отчетника; 3. причиняване на вредоносен резултат – липса, недостиг, неотчетност на поверените материални ценности, а тези имуществени вреди да са с неустановен произход; 4. причинно-следствена връзка между противоправното неизпълнение на отчетническите функции и липсите и 5. виновно поведение на отчетника.

Законът е въвел презумпция за причинната връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника и не подлежи на доказване от работодателя, а се предполага и виновното поведение на работника, комуто са възложени функции да полага грижа в обем, над обичайния за опазване имуществото на работодателя. Така по иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ доказателствената тежест е на ответника (работника или служителя), както по отношение на обстоятелството, че не е причинил щетата, така и че не я е причинил виновно. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на вредата поради нормален производствено-стопански риск (чл. 204 КТ); оправдан стопански риск; неизбежна отбрана (чл. 46 ЗЗД); неизпълнение на неправомерна заповед или поради обстоятелства, поради които е отговорен работодателят (чл. 83, ал. 1 ЗЗД). Въведените възражения ответникът следва да докаже при условията на пълно обратно доказване, за да опровергае законовите презупции.

Задължение на работодателя е да води счетоводството си в съответствие със законовите изисквания.

Написана от Николай Стоянов

Свързани публикации

Правоотношението между общината и общинския съветник не е трудово

Правоотношението между общината и общинския съветник не е трудово

За времето на изпълнение на задълженията си общинския съветник ползва неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж. Общинските съветници не са служители на общината. Те се избират от  жителите и участват в органите на местното самоуправление, а ползването на...

read more
Подбор между учители при съкращаване на щата

Подбор между учители при съкращаване на щата

Показателят „успех на учениците” за съответната учебна година не може да даде обективна преценка за нивото на изпълнение на трудовата функция при подбор, ако това е единствен показател за оценка на качествата на преподавателя. Кога подборът е задължителен Разпоредбата...

read more
Договор за допълнителен труд

Договор за допълнителен труд

Трансформира ли се без съгласие на страните допълнителният трудов договор в основен по силата на прекратяване на трудовото правоотношение по основния трудов договор? Прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не превръща трудовия договор за...

read more