При установени липси в тежест на работника или служителя (отчетник) е да докаже, че не ги причинил.
Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят, който заема отчетническа длъжност, дължи да възстанови на работодателя липсите в повереното му имущество в техния пълен размер. Разпоредбата има изключителен характер, тъй като в отклонение на общите правила за договорната отговорност презюмира (предварително предполага) неизпълнение на задължението на работника или служителя да съхранява поверените му материални ценности, както и причинната връзка между неизпълнените задължения и настъпилата вреда. При установен умисъл за причиняване на вредата, отговорността на работника или служителя е по гражданския закон (ЗЗД), а не по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Прилагането на презумпцията по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, освен от работа на отчетническа длъжност, се предпоставя от установяване на липса. Възприета е квалификацията, дадена от правната теория, според която липсата е вреда с неустановен произход. При установяване на обстоятелства, които предпоставят възможността вредата да е настъпила по причина, различна от неизпълнение на отчетнически задължения, липса не е налице.
За да носи на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ пълна имуществена отговорност работникът или служителят за причинени от него вреди вследствие неотчетност (установени липси) следва да са се осъществили следните материално-правни предпоставки (правопораждащи юридически факти): 1. Работникът или служителят да осъществява отчетнически функции, т.е. той да има задължение по трудово правоотношение да събира, съхранява или отчита парични или материални ценности – т.нар. пряк отчетник; 2. противоправно неизпълнение на тези трудови задължения, изразено в несъответствие между дължимото и фактическото поведение на отчетника; 3. причиняване на вредоносен резултат – липса, недостиг, неотчетност на поверените материални ценности, а тези имуществени вреди да са с неустановен произход; 4. причинно-следствена връзка между противоправното неизпълнение на отчетническите функции и липсите и 5. виновно поведение на отчетника.
Законът е въвел презумпция за причинната връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника и не подлежи на доказване от работодателя, а се предполага и виновното поведение на работника, комуто са възложени функции да полага грижа в обем, над обичайния за опазване имуществото на работодателя. Така по иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ доказателствената тежест е на ответника (работника или служителя), както по отношение на обстоятелството, че не е причинил щетата, така и че не я е причинил виновно. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на вредата поради нормален производствено-стопански риск (чл. 204 КТ); оправдан стопански риск; неизбежна отбрана (чл. 46 ЗЗД); неизпълнение на неправомерна заповед или поради обстоятелства, поради които е отговорен работодателят (чл. 83, ал. 1 ЗЗД). Въведените възражения ответникът следва да докаже при условията на пълно обратно доказване, за да опровергае законовите презупции.
Задължение на работодателя е да води счетоводството си в съответствие със законовите изисквания. 
