КОМЕНТАР: ИЗМЕНЕНИЯ НА КОДЕКСА НА ТРУДА Санкционни разпоредби

/in /by

Отговорност за нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд

(чл. 413 КТ)

Изменението е свързано с промяна на минималния размер на имуществената санкция или глоба за работодателя при повторно нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, която от 20 000 лв. се намалява до 15 000 лв. Намалява се горната граница на глобата за длъжностното лице за повторно нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд от 20 000 лв. на 10 000 лв. 

Отговорност за нарушения извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

(чл. 414 КТ)

С извършената промяна се въвежда наказание за повторно нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 КТ. Това са нарушенията свързани с работа без трудови договори. Имуществената санкция или глоба за работодателя е в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. Същите наказания са предвидени за повторно нарушение на трудовото законотелство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. 

Системни нарушения

С разпоредбата на чл. 416, ал. 9 КТ се въвежда понятието системни нарушения, както следва: Системни нарушения са налице, когато са извършени три или повече административни нарушения от същия вид, установени с влезли в сила наказателни постановления в рамките на три години.

От така даденото определение е видно, че за налагане на имуществена санкция или глоба за системно нарушение е необходимо наличие на установено четвърто нарушение. До установяване на нарушението следва да са налице три влезли в сила наказателни постановления за нарушения от същия вид. Остават въпросите: кои нарушения следва да се приемат „от същия вид“? и към кой момент следва да се прецени дали са налице три влезли в сила наказателни постановления – към момента на извършване на четвъртото нарушение или към момента на издаване на четвъртото наказателно постановление за нарушение от същия вид? В КТ не е дадено определение на понятието „нарушение от същия вид“, както и относно вторият поставен въпрос за момента, към който следва да се прецени наличието или липсата на системно нарушение.  

Системните нарушения като санкционен състав са предвидени в новата разпоредба на чл. 414, ал. 7 КТ, както следва:

За системни нарушения на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3, чл. 63, ал. 1 и 2, чл. 128, т. 2 и чл. 228, ал. 3 работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.

Оттук следва извод, че системни нарушения от същия вид са тези посочени в новата разпоредба на чл. 414, ал. 7 КТ, тъй като с промените не са предвидени други санкционни разпоредби за системни нарушения. 

  • Принудителната административна мярка се появява като понятие в санкционните разпоредби на Кодекса на труда.

С промените в чл. 415 КТ се прецизира текста на санкционните разпоредби за неизпълнение на принудителна административна мярка, какъвто характер имат предписанията издавани от контролните органи по спазване на трудовото законодателство по чл. 404, ал. 1 КТ.  Това прецизиране може да помогне на някои административни съдилища в България да разграничат индивидуалния административен акт от съдържащите се в него принудителни административни мерки, както и обстоятелството, свързано с отговорността за неизпълннеие на всяка отделна принудителна административна мярка. Всяко отделно неизпълнение на принудителна административна мярка, съдържаща се в протокол издаден от контролните органи по спазване на трудовото законодателство, води до правната възможност за образуване на административнонаказателно производство. 

Предвижда се изрична санкция в случай, че работодателят не предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, след издаване на Постановление за обявяване на трудово правоотношение по реда на чл. 405а, ал. 1 КТ.  Предвидената в чл. 415, ал. 2 имуществена санкция или глоба за работодателя е в размер от 2500 до 15 000 лв.

  • Санкция за неоказано съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции.

С новата разпоредба на чл. 415, ал. 3 КТ се запълва една законова празнина. До приемане на разпоредбата в Кодекса на труда нямаше изрична санкционна разпоредба за нарушението по чл. 402, ал. 2 във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ, свързано със задължението на работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции, чрез предоставяне на обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. Съдебната практика изпитваше колебания, коя санкционна разпоредба да приложи за извършеното нарушение – тази по чл. 415, ал. 2 КТ (стар текст) за създаване на противозаконни пречки на контролен орган или чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на трудовото законодателство. Разграничението на двете санкционни разпоредби беше съществено, тъй като в първия случай имуществената санкция или глоба за работодателя беше в размер на 20 000 лв., а глобата за виновното длъжностно лице – 10 000 лв. Във втория случай минималните санкции бяха 1 500 лв. за работодател.

Отделно от това, преди промяната контролните органи не разграничаваха двата вида нарушения: неоказано съдействие по чл. 402, ал. 2 КТ и създаване на противозаконни пречки по чл. 415, ал. 2 КТ (стар текст). В първия случай нарушението се осъществява чрез бездействие (непредоставяне на документи и др.), във втория чрез действия (заключване на предприятия, физическо недопускане до обект и други).  Новата санкционна разпоредба на чл. 415, ал. 3 КТ е ясна. Същата е свързана с неизпълнение на задължението на работодателите и длъжностните лица да окажат съдействие на контролните органи по спазване на трудовото законодателство чрез предоставяне на сведения, обеснения документи и други, съгласно чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ.

Налице са и нови моменти в санкционната разпоредба. Работниците и служителите вече ще носят административнонаказателна отговорност в случай, че не окажат съдействие на контролните органи да се осведомяват пряко от тях по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда. До настоящия момент работниците и служителите не носеха отговорност в случай на отказ за даване на сведения и обяснения във връзка с извършвания контрол. Сега санкцията за тях е в размер от 100 до 500 лв.

Подходът на законодателят при създаване на правната норма запълва и още една празнина. Контролните органи на инспекцията по труда имат право да изискат документ за самоличност на всички лица, които се намират в обектите на контрол (чл. 402, ал. 1, т. 1 КТ), но неизпълнението на това задължение не подлежеше на санкция. Разглежданата разпоредба на чл. 415, ал. 3 КТ дава възможност на контролните органи да санкционират всяко лице, което не оказва съдействие на контролен орган и по онтошение на него съществува подобно задължение. В този смисъл е текстът на разпоредбата „който не оказва съдествие“ и това понятие обхваща всяко лице – работник, работодател или трето задължено лице. 

  • Заплащане на наложени глоби и имуществени санкции  

Заплащането на глоби и имуществени санкции вече се извършва в срок от 30 дни от влизане на наказателното постановление в сила. Досегашния текст на чл. 415а КТ задължаваше длъжникът да извърши това в едномесечен срок. Това създаваше неравнопоставеност между длъжниците, тъй като срокът зависеше от продължителността на съответния месец, в който е влязло наказателното постановление в сила. След изтичане на 30 дневният срок в случай, че глобата или имуществената санкция не бъде заплатена, се дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта (чл. 415б КТ)

При сключване на споразумение, което замества наказателното постановление, вече може да се определя размер на глобата или на имуществената санкция, по-нисък от 70 на сто от минималния, предвиден за конкретното административно нарушение (чл. 415г, ал. 3, т. 2). Преди промяната сумата по споразумението не можеше да бъде по-ниска от минималния размер на глобата или имуществената санкция за съотвеното нарушение. Не може да се одобрява споразумение ако нарушението е повторно или системно (чл. 416г, ал. 6, т. 2 КТ)

За инспекторите по труда: очаквайте, освен допълнителен коментар на последните промени в КТ, коментар и на промените в Закона за административните нарушения и наказания.