Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ обезщетенията по КТ се определя въз основа на последното получено месечно брутното трудово възнаграждение от работника или служителя брутно трудово възнаграждение. Посоченото правило се прилага само когато работникът е работил за пълен работен месец – т.е. през всички работни дни от съответния месец.
Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец, като размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Ако липсват доказателства за пълен отработен месец, обезщетението се определя единствено по тези правила.
Пример: работник или служител няма отработен пълен месец. За последния месец има отчетени като отработени са четири дни и за тях във ведомостите е начислено възнаграждение в размер на 171, 54 лева. Среднодневното възнаграждение се получава при разделяне на последната сума на четири, и е равно на 42, 89 лева. През месеца е имало 19 работни дни и по правилата (умножаване на среднодневното възнаграждение по броя работни дни в месеца) се получава база, от която да се определи обезщетение, в размер на 814, 91 лева.
