Какво определя МС – минимална основна заплата или минимално брутно възнаграждение?

Въпрос относно правната същност на минималната работна заплата за страната установена от Министерски съвет и дали същата е равнозначна на основно трудово възнаграждение или на брутно трудово възнаграждение, в което се включват всички негови елементи.

Отговорът на въпроса е: Министерски съвет определя минималната основна заплата за страната, а не минималното брутно трудово възнаграждение. В този смисъл върху така определената минималната работна заплата следва да се начислят допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

На първо място разпоредбата на чл. 244 от КТ предоставя две отделни правомощия на Министерски съвет, съответно в т. 1 и в. т.2 – да определи минимална работна заплата и да определи видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, доколкото не са определени с този кодекс. Ясно законодателят е разграничил минималната работна заплата от една страна и допълнителните трудови възнаграждения от друга, т.е. двете са независими едно от друго при определяне на трудовото възнаграждение, което се състои от техния сбор.

Този подход е пренесен и в разпоредбата на чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съобразно, който се определят елементите на брутната работна заплата, която се състои от 1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба. Действащата нормативна уредба, която определя основната работна заплата е именно съответното постановление на Министерски съвет, с което се определя нейния минимален размер. На следващо място брутната работна заплата включва 2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в Наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор и 3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор. Цитираните норми са ясни и непротиворечиви. Министерски съвет не определя по реда на чл. 244, т. 1 от КТ минимално брутно трудово възнаграждение, а минимална основна заплата, която е един от елементите на брутното трудово възнаграждение.

Да се приеме обратното следва работниците и служителите да се лишат от допълнителните трудови възнаграждения, определени в нормативните актове и системите на заплащане на труда, регламентирани във вътрешните правила на работодателя.

Обратното становище не следва и от Наредба за договаряне на работната заплата. В същата отново се прави разграничение между минимална заплата („работна заплата“ по смисъла на Наредбата) и допълнителни трудови възнаграждения, като елемент на брутното трудово възнаграждение. Съгласно Раздел IV „Определяне на работната заплата по индивидуален трудов договор“ в трудовия договор страните трябва да договорят 1. Работната заплата и 2. допълнителните трудови възнаграждения. При определяне на конкретния размер на работната заплата по индивидуален трудов договор се спазват и повелителни разпоредби на Кодекса на труда, закон, указ, устав или друг нормативен акт, т.е. същата не следва да бъде под размерите определени от Министерски съвет по реда на чл. 244, т. 1 от КТ. Систематичното тълкуване на Раздел IV следва, че след договарянето на работната заплата, следва договаряне и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, като сборът от двата елемента образува брутното трудово възнаграждение.

Простичко казано. Ако в момента минималната работна заплата за страната е 560 лв. и имате право на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (познат в обществото като „клас“), то общото Ви трудово възнаграждение е 560 лв. + „класа“, но е и общо 560 лв., в който да Ви е включен и „класа“.