Съгласно разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и на чл. 359 КТ ищците – работници и служители са освободени и не заплащат такси и разноски по трудови дела. С тези разпоредби те са освободени от заплащането на такси и разноски, които се дължат към бюджета на съответния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна по делото – работодателя, включително и за заплатени от него държавни такси по делото. Това е така, тъй като макар и да е освободен по трудовото дело от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът – работник или служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, е причинил вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от него такси и разноски в производството, като вреда следва да бъде обезщетена. Обратното би било в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в гражданското съдопроизводство.
Правоотношението между общината и общинския съветник не е трудово
За времето на изпълнение на задълженията си общинския съветник ползва неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж. Общинските съветници не са служители на общината. Те се избират от жителите и участват в органите на местното самоуправление, а ползването на...
