ИЗМЕНЕНИЯ НА КОДЕКСА НА ТРУДА: Промени в режима на работното време

Промени в СИРВ, обезщетенията и извънредения труд.

Николай Стоянов

20.12.2020
"

към статията

  1. Нов режим на времето за дежурство и разположение

чл. 139 ал. 5 Нов текст

За някои длъжности поради особения характер на работата може да се установява задължение за дежурство или за разположение на работодателя през определено време от денонощието. Редът за установяване задължение за дежурство и за разположение на работодателя, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят с наредба на Министерския съвет.

чл. 139, ал. 5 Стар текст

За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика.

Коментар:

С новия текст на разпоредбата по същество законодателят сочи необходимост от нова регламентация на режимите свързани с дежурство и разположение на работниците и служителите. Съгласно текста, Министерският съвет следва да приеме наредбата уреждаща въпросите на посочените режими. Съгласно стария текст от Министъра на труда и социалната политика през 1994 г. беше издадена Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя. С измението на текста на чл. 139, ал. 5 КТ следва да се приеме, че посочената Наредба прекратява своето действие, тъй като законът вече не оправомощава Министъра на труда и социалната политика да определи режима на дежурство и разположение.  

2.Прицизиране на текстове в КТ

Чл. 139а, ал 5 и ал. 6 Нов текст

ал. 5 В случаите по ал. 4 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време.

ал. 6 В случаите по ал. 4 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.

Чл. 139а, ал. 5 и 6 Стар текст

ал. 5 В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време.

Ал. 6 В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.

Коментар:

В случая единствено се актуализира текста. Ал. 4, 5 и 6 са били съответно ал. 3, 4 и 5. При извършената промяна не е бил актуализиран текста. Сега се прицизира, с посочване на ал. 4, която е била ал. 3

3. „Топлата“ храна вече е безплатна.

Чл. 140, ал. 3 КТ Нов текст

 Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.

Чл. 140, ал. 3 КТ Стар текст

Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.

Коментар:

Думата „топла“ се заменя с „безплатна“. Тази промяна, макар и в една дума на разпоредбата е съществена.  От старият текст нямаше неяснота в обстоятелството, че храната следва да се осигури за сметка на работодателя, но думата „топла“, с оглед волята на законодателя,  налагаше задължение на работодателя да осигурява условия предоставяната харана да бъде затопляна.  Това бе причината работодателите да осигуряват електроуреди в изпълнение на посочената правна норма.

4.  Нов режим на сумираното изчисляване на работното време

Чл. 142, ал. 2 Нов текст

Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.

Чл. 142, ал. 2 Стар текст

Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.

Коментар:

Режимът на сумираното работно време е регламентиран в Наредбата за работното време почивките и отпуските (НРПВО). Последните съществени изменения се извършиха на 01.01.2018 г. и 13.07.2018 г. За измененията от 01.01.2018 г. съм говорил много в моите лекции и главно критично, като факт за основателността на това е последвалото частично изменение от 13.07.2018 г.  Съгласно новата разпоредба на чл. 142, ал. 1 КТ законодателят възлага вече на Министерският съвет да изготви нарочна наредба за сумираното изчисляване на работното време. Това води до  извод, че разпоредбите за СИРВ, регламентирани в НРВПО ще бъдат отменени. Налице са и други изводи, които ще споделя на предстоящите лекции:

http://trudipravo.bg/uchebni-seminari-predstoyashti/trud-i-sotzialno-osuguryavane/3791-novite-momenti-v-sotzialnoto-osiguryavane-zdravnoto-osiguryavane-i-uredbata-na-trudovite-otnosheniya-prez-2021-g-11-12-02-2021-g

Чл. 142 ал. 3 и 4 Нови

(3) В случаите на ал. 2 работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца.

(4) С колективен трудов договор по чл. 51б може да бъде определен период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. Браншовете и отраслите, в които може да бъде определен период за сумирано изчисляване на работното време до 12 месеца, се установяват с наредбата по ал. 2.

Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 5 и 6.

Коментар:

  • Работодателят вече не може да установи седмично сумирано изчисляване на работното време.
  • Работодателят не може да установи  сумирано изчисляване на работното време за календарен период от 6 месеца.
  • Сумираното работно време може да бъде с продължителност от 1 до 4 месеца.

С изменената на разпоредбата на чл. 51б КТ по отношение на процедурата по разпространението на Колективните трудови договори на ниво отрасъл и бранш, се предоставя и възможност в КТД на посоченото ниво да се определи период за сумирано изчисляване на работното време до 12 месеца. За определянато на 12 месечен период на СИРВ е необходимо съгласие на всички организации на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище.  Браншовете и отраслите, в които ще може да бъде определен период за сумирано изчисляване на работното време до 12 месеца ще се регламентира в новата наредба по чл. 142, ал. 2 КТ, която както се посочи ще бъде приета от Министерския съвет. Практически шестмесечното отчитане на сумираното работно време е изключително трудно, поради обективни причини, които всеки, който се занимава с материята е наясно, то двойното увеличение на този период към настоящия момент води и до практическа невъзможност за прилагането му.

чл. 146, ал. 2 Нова 

С колективен трудов договор по чл. 51б може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд по ал. 1, но не повече от 300 часа през една календарна година.

Досегашната ал. 2 става ал. 3.

Коментар:

Увеличеният размер на извънредният труд в разпоредбата на чл. 146, ал. 2 КТ не води до извод за възможност за едностранно предоставено от закона право на работодателя да възлага на работниците и служителите неговото полагане.  

На първо място, за да бъде приета норма на извънредния труд до 300 часа годишно е необходимо съгласие на всички организации на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище.

На второ място: С тази разпоредба не се отменя забраната за полагане на извънреден труд. Полагането на извънреден труд остава непредвидимо, съобразно възникването на определени факти и обстоятелства и НЕ  МОЖЕ ДА СЕ ПЛАНИРА И ЗАЛАГА ПРЕДВАРИТЕЛНО,  а единствено след възникване на предпоставките за неговото законово полагане по чл. 144 КТ.

Чл. 146, ал. 4 (досегашна ал. 3) Нов текст:

Ограниченията по ал. 1 и 3 не се прилагат в случаите по чл. 144, т. 1 – 4

Чл. 146, ал. 4 (досегашна ал. 3) Стар текст

Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1 – 4.

Това изменнеие се извършва поради новата чл. 2

Коментар:

Изменението е чисто техническо. Тук обаче следва да се посочат решенията на Върховния административен съд, с които се приема, че a priori работниците и служителите в посочените отрасли в разпоредбите на чл. 144, т. 1-4 нямат право да полагат извънреден труд, а само при непредвидени обстоятелства, които го налагат, и чието настъпване не може да се предвиди.    

5. Българската азбука

чл. 154, ал. 1

думите „24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ се заменят с „24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.

С мотивите на вносителите на законопроекта можете да се запознаете тук:

https://www.parliament.bg/bills/44/054-01-49.pdf

6. По бърз достъп до платен годишен отпуск на включващите се в пазара на труда:

Нов текст:

Чл. 155, ал. 2 При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 4 месеца трудов стаж.

ал. 3 При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 4 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.

В чл. 155, ал. 2 и 3 думите „8 месеца“ се заменят с „4 месеца“.

Коментар:

Изменението в разпоредбата е ясно и не се нуждае от особено тълкуване.

Работници и служители, на които общия трудов стаж е 4 месеца, без начение при кой работодател е придобит, ще имат право да ползват платен годишен отпуск. Преди изменението изискването бе за осем месеца трудов стаж.

7. чл. 222, ал. 3 Нов текст

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Коментар:

Думите „работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж“ се заменят с „придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години“.

Промяната е съществена. Досега условието работник или служител да получи обезщетение от работодателя в размер на шест работни заплати изискваше да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж. В случай на прекъсване на трудовия договор и работа при друг работодател, без значение на продължителността на договора при него (дори и за един работен ден), изключваше възможността за получване на обещетение в размер на шест брутни заплати. Тази правна възможност не отпадаше само в случай на получаване на обезщетение за безработица и последващо сключване на трудов договор с работодателя.

С извършената промяна обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи от работодателя, при който към момента е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Новото условие е в последните 20 календарни години, работникът или служителят да е придобил при работодателя 10 години трудов стаж, като без правно значение е прекъсването на трудовото правоотношение и работата при други работодатели.

Следва:

Коментар на измененията в Кодекса на труда. Санкционни разпоредби.

Поръчайте книгата книгата „Дисципплинанрото уволенение според практиката на ВКС 2008-2020“ тук

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *