Закриване на част от предприятието, когато работодателят е банка /предвид хипотеза, в която в населеното място има повече от един клон /офис/ и единият от тях се закрива

При закриване на част от предприятието работодателят няма задължение да извършва подбор с други служители в същото населено място.

Предприятието на търговеца-работодател, вкл. и търговска банка, е цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени от търговеца във връзка с осъществяваната от него конкретна търговска дейност (в случая банкова) и отразени по установения за това ред в търговските му и счетоводни книги. Търговското предприятие като съвкупност е част от имуществото, с която се осъществява търговската дейност. В това си съдържание то може да бъде предмет на разпоредителна сделка (чл.15 ал.1 ТЗ), но няма пречка предмет на такава да бъде и част от него – т. е. реално обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

Тъй като правата, задълженията и фактическите отношения в посочената съвкупност се пораждат от определени юридически факти-извършване на търговски сделки (в случая банкова дейност), то реално обособените права, задължения и фактически отношения следва да възникват от реално обособена (самостоятелна) стопанска дейност на търговеца-работодател. Необходимо и достатъчно за идентификацията на въпросната самостоятелно осъществявана търговска дейност (част от предприятието) е тя да бъде обособена счетоводно и организационно в отделна структура, която я персонализира.

Съдържанието на понятието „част от предприятието“ на търговеца не разкрива съществени различия в признаците на своята самостоятелна обособеност и в случаите, когато той е банка (кредитна институция), която за нуждите на извършваната от нея специфична стопанска дейност наема работници и служители. Такава организационно обособена структура в системата на търговските банки в страната, която извършва от името на кредитната институция публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за сметка и на риск на банката, с което изчерпва изцяло или отчасти сделките в предметът й на дейност, е банковият офис (част от клоновата мрежа на банката – акционерно дружество на територията на страната, наименован някъде и като финансов център). Той притежава освен сочената обособеност и възможността да провежда относително самостоятелна политика, очертана от общата стратегия по управление на банката и одобрените от ръководството бизнес инициативи, като осъществява от нейно име и за неин риск специфичната й търговска дейност.

Няма пречка в едно населено място да бъдат открити и да функционират повече от един банкови офиси на една и съща банка, след като нуждата от извършването на дейността го изисква-съответно при преустановяване на дейността от единия от офисите и неговото цялостно закриване (премахване) като част от структурата на предприятието на търговеца (кредитна институция), работещите в него подлежат на уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ.

Закритият банков офис е имал характеристиките на организационно обособена структура – в щатното му разписание са съществували длъжностите „ръководител офис“–1бр., „супервайзор“–1бр., „специалист продажби“–1бр. и „банков служител, касиер“–2бр. Това звено от структурата на банката–работодател е разполагало с възможност да извършва самостоятелна търговска (банкова) дейност в пределите на съществуващия локален пазарен дял и създадената клиентска база при стремеж да разширяване на последната, имало е конкретни количествени и качествени цели, а неговият ръководител /видно от данните в длъжностната характеристика/ извършва административно управление на всички налични ресурси /човешки, банкови, технологични/, има пълни права в счетоводните операции на офиса /вкл. упражнява общ контрол върху равненията на счетоводните записи и цялостната дейност/, широки правомощия относно управлението на човешките ресурси в него, подписва всички договори за открити сметки и срочни депозити и определени договори за кредити и такива с външни изпълнители, представлява банката пред органи, местни власти и дружества във връзка с правилното функциониране на офиса /т.е. налице е относително самостоятелно ръководство/. Процесното звено е разполагало с поставен бюджетен план за кредитиране, а изпълнението на целите за съответния бюджетен период и постигането на конкретни резултати е формирало нивото на изпълнение на възложената работа. От друга страна правото по чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ възниква и когато банката закрива окончателно едно или повече свои структурни звена, извършвали дейността си на една и съща територия (населено място, община, област или регион)-вкл. когато те са били част от структурата на предприятието на друга банка, вляла се в нея, или на придобито предприятие на друга банка или на клон на чуждестранна банка, регистриран на територията на Република България.

Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е било налице съответно решение на управителните органи на банката за закриване на банковия офис, където тя е работила, като дейността на същия е била окончателно преустановена занапред. При тези обстоятелства правото на работодателя да извърши уволнение при условията на чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ е било надлежно упражнено. Доколкото в хипотеза на закриване на част от предприятието той притежава право, а не задължение за извършване на подбор, евентуалната липса на проведен такъв съобразно критериите на чл.329 КТ не води до незаконосъобразност на осъщественото на визираното по-горе основание уволнение.