Когато отношенията между изпълнителния директор и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението по Търговския закон, който по съществото си е договор за поръчка, директорът няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на Кодекса на труда и при възникнали спорове приложим е облигационния ред по Закона за задълженията и договорите за разрешаването им, а не трудовоправния. Когато страните по договор за възлагане на управление са уговорили право на директора при прекратяване на договора да получи парично обезщетение съразмерно с времето, за което не е ползвал отпуск, въпросите за възникване на правото, за размера, продължителността и начина на заплащане на дължимото обезщетение се разрешават съобразно конкретно уговореното в съответния договор, а не съобразно общите разпоредби на на Кодекса на труда, който не е приложим в разглеждания случай. Когато се претендира обезщетение за по-дълъг период, включващ време, през което са сключени повече от един договора, преценката се прави съобразно релевантния за съответния период, т.е. дали в предходните договори за управление и контрол изобщо е предвидено правото на изпълнителния директор да получи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Решение 128/12.06.2015 г. по гр. д. № 6542/2014 г., III г.о. на ВКС
