Работодателят може да предвиди в правилника за вътрешния трудов ред определени бонуси, които не са с постоянен характер и се изплащат по негова преценка. Съществува случай, в който работодателят е предвидил общ размер на премия за целия персонал при постигане на определена цел. В този случай, работодателят може да определи размера на премията на всеки служител чрез независима преценка на индивидуалния му принос в постигането на определената цел, като съдът няма правомощия да извърши контрол върху това работодателско решение.
С такива правомощия съдът разполага, когато плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не от приемането и изпълнението на определени политики от работодателя. Когато целевия бонус не е с постоянен характер и неговото изплащане не е безусловно задължение на работодателя, а се следва след извършване на автономна преценка на предварително определен от работодателя орган (служител), определянето на такъв и конкретният му размер, не подлежи на съдебен контрол.
Решение № 100/08.07.2020 г. по гр. д. № 4564/2019 г., IV г.о., ВКС
