Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва изплащането на трудово възнаграждение, когато получаването не е удостоверено с подпис на работника?
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмен трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника.
Законодателят може да ограничи възможността за доказване на определени обстоятелства със свидетели. Такова ограничение може да бъде уредено по два равностойни начина – чрез забраната съответните обстоятелства да бъдат доказвани чрез разпит на свидетели или чрез уреждането на писмена форма за доказване. Ограничението на свидетелските показания обаче никога не е абсолютно, те стават допустими, ако документ е съставен, но той е изгубен или унищожен не по вина на страната, която има тежестта да докаже обстоятелствата. В този случай със свидетели се доказва съществуването на документа към определен момент, неговото най-общо или по-точно съдържание, както и обстоятелствата, които са били удостоверени в него.
Със свидетелски показания не може да се установи получаването на трудово възнаграждение при наличие на ведомости за заплати, които са налични, не загубени или унищожени.
