Изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства. В случаите, когато за доказване законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен не по вина на страната. Невъзможността да се представи изгубеният документ /т.е. този, за който страната не знае в чие държание е/, не трябва да е настъпила поради нейно умишлено действие. Изгубването на документа без вина или поради небрежност, не лишава страната от възможността да установи със свидетелски показания съдържанието на документа чрез възпроизвеждането му от свидетел. Достатъчно е със свидетелите да се докаже съществуването на документа към определен момент, неговото най-общо или по-точно съдържание, както и обстоятелствата, които са били удостоверени в него.
В конкретния случай, съдът приема заплащането на трудови възнаграждения при загубени ведомости, със следните мотиви:
Първо- със заключението на приетата експертиза, с което е установено, че за процесния период работодателят непрекъснато е начислявал трудовото възнаграждение, редовно и своевременно е подавал декларация обр.1 и обр.6 и е внасял ежемесечно дължимите осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица.
Второ: Ведомостите за заплати не са налични в ответното дружество – същите са изгубени/унищожени, като няма данни това да е по вина на работодателя. Разпитаните трима свидетели единно и непротиворечиво установяват, че трудовото възнаграждение на работника е изплащано редовно, в брой.
Трето: житейски нелогично е за процесния дълъг период от време /около три години/, едно лице да продължи да полага труд при положение, че не му се плаща възнаграждение.
