За допустимите доказателствени средства за доказване получаването на трудово възнаграждение и командировъчни пари и следва ли последните да бъдат конкретизирани по пера, съобразно Наредба за служебните командировки и специализации.
Няма законови пречки задължението за изплащане на трудово възнаграждение да бъде изпълнявано и от трето лице. Този начин на изпълнение обаче следва да бъде установен от длъжника/работодателя/ с представяне на категорични доказателства. Когато е налице спор между страните по въпроса за изпълнение на какво задължение се отнася едно документирано плащане, длъжникът на паричното задължение трябва да докаже точното-конкретно и пълно изпълнение.
От тези принципни отговори на въпросите не следва, че когато основанието за плащане не е ясно посочено в платежния документ, няма възможност това основание да бъде доказано с други доказателствени средства, като се отчетат становищата на страните. Така например в документа за плащане може да не е посочено основанието, но от размера на сумата, от съвпадението между датата на плащане и падежа на задължението, от липсата на други правоотношения между страните може да се достигне до извода, че основанието за плащане е трудово възнаграждение. Тогава, при проведено пълно, макар и косвено доказване на основанието, простото оспорване от страна на работника или служителя, че сумата е получена за нещо друго, налага той да докаже това свое твърдение.
Искът за липса на изплащане на трудово възнаграждение и командировъчни ще се отхвърли ако по делото не са представени доказателства работодателят да има към работника други парични задължения, нито да е налице друго основание, на което работникът да е получил тези плащания.
