Трябва ли работника да доказва полагане на труд при претенция за трудовото възнаграждение?
Основен принцип в трудовото право е възмездността на труда. Срещу престиране на работната сила работникът или служителят трябва да получи възнаграждение, чието изплащане е вменено в задължение на работодателя. В тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението да плати трудово възнаграждение за исковия период, а на работника, че е престирал труда си добросъвестно и според договореното. Така се разпределя доказателствената тежест, тъй като всяка страна е длъжна да докаже твърденията си. Това са положителни факти, от които тя черпи благоприятни за себе си правни последици. Не подлежат на доказване отрицателните факти, поради което при направено възражение от страна на работодателя, че работникът не е полагал труд, в тежест на последния е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е престирал работната си сила добросъвестно и на работното си място. Наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът или служителят да полага труд и фактически да осъществява съответната трудова функция.
