Договор за допълнителен труд

Трансформира ли се без съгласие на страните допълнителният трудов договор в основен по силата на прекратяване на трудовото правоотношение по основния трудов договор?

Прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не превръща трудовия договор за допълнителен труд в основно трудово правоотношение. Уговореното между страните съдържание на трудовия договор не може да бъде променено без тяхно съгласие (чл. 119 КТ), нито да бъде поставено в зависимост от стоящи извън волята им външни фактори.

И след прекратяване на основното трудово правоотношение, договора за допълнителен труд може да се прекрати на осн. чл. 334 КТ. Това е така защото този договор не се е превърнал в основен. Посочената разпоредба на чл. 334 КТ дава право на работодателя да прекрати договора за допълнителен труд с 15 дневно предизвестие.

Съгласно чл. 111 КТ, работникът може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство). Забрана може да се уговори само поради защита на търговска тайна или предотвратяване на конфликт на интереси.  Основно трудово правоотношение е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Двете трудови правоотношения – основно и по договор за външно съвместителство, съществуват успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото.

Решение № 512/14.01.2013 г., гр. д. № 1464/2011 г.,  IV г.о., ВКС