Дължи ли се трудово възнаграждение, ако работникът или служителят не престира работната си сила?
Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него – от страна на работника/служителя – предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя – заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила. Работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и то точно и добросъвестно /чл.124 и чл.125 КТ/, като работодателят му дължи уговореното трудово възнаграждение /чл.128 КТ/ за извършената работа. При непрестиране на работната сила право на трудово възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника/служителя, а именно: при неизпълнение на трудовите норми /чл.266 ал.1 КТ/, при престой и производствена необходимост /чл.267 КТ/, при производство на некачествена продукция /чл.268 ал.3 КТ/.
