Може ли да се счита за „дежурство“ т. нар. „време на разположение“ относно лицата, които извършват транспортни дейности, съгласно Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, и представлява ли то полагане на извънреден труд?
Отговор:
Наредба №2/94г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е неприложима, тъй като е дерогирана от специалните норми на Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт и от определените в Закона за автомобилните превози изисквания за време на управление, прекъсване и почивки.
Мотиви:
Организацията на работното време и почивките на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт е уредена със специални императивни норми в Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, издадена на основание чл. 154а КТ. При този вид дейности, работодателят може да удължава работното време до 60 часа седмично, но е длъжен да компенсира в рамките на 4- месечен период като не се надвишава средната продължителност на уговореното седмичното работно време (чл. 4 от Наредбата, специален спрямо чл. 136а и чл.142, ал.2 КТ). Съгласно чл.7, ал.1 от Наредбата, продължителността на работното време включва времето, през което работникът е на работното място, извършва своите функции или дейности и е на разположение на работодателя. Във времето на разположение е и времето, през което транспортните работници, които управляват превозното средство в екип, прекарват седнали до водача или върху кушетка, докато превозното средство е в движение (чл.7, ал.4, т.2 от Наредбата). Но в работното време и във времето на разположение, не се включват почивките през време на работа (чл.7, ал.4 от Наредбата, както и чл.151, ал.2 КТ).
Извънредният труд е положеният труд извън установената продължителност на работното време (чл.143, ал.1 КТ), т.е. всички отработени часове над 60 часа седмично. Извънреден е и трудът, когато при прекратяване на трудовото правоотношение, удълженото работно време не е било компенсирано (чл.136а, ал.5 КТ). В случая, това е времето на отработени часове над 40 часа (уговорената в трудовия договор седмична продължителност) до 60 часа седмично, които не са компенсирани.
Неправилно е да се приеме, че при работното време с нормална продължителност от 8,00ч. до 17,00ч., всичките отработени часове извън това време, включително и времето на разположение, което включва и времето за почивка, представляват извънреден труд. Работодателят има право да удължи работното време в определени рамки, а извънредният труд е положеният такъв извън максималната седмична продължителност, както и некомпенсираното удължено работно време над уговорената нормална продължителност на работната седмица, при прекратяване на трудовия договор, а почивките през време на работа не се включват в продължителността на работното време.
