Взаимното съгласие по смисъла на чл.325, ал.1, т.1 КТ означава, че и двете страни искат сключеният между тях трудов договор да престане да съществува занапред. Предложение за прекратяване на трудовото правоотношение може да направи всяка от тях, без да е необходимо да се посочват причини, нито точното правно основание по КТ. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която е форма за действителност, без да е нужно да е посочен точният текст от закона – достатъчно е от изявлението да следва, че се желае трудовото правоотношение да бъде прекратено. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено, се смята, че предложението не е прието. Същевременно, страната, отправила предложението се счита обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодневен срок, освен в случаите, когато волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало до насрещната страна преди, или най-късно едновременно с предложението. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневния срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовото правоотношение има само констативно действие.
Ако в съдебния процес е оспорено основанието по чл. 325, ал.1, т.1 КТ за прекратяване на договора и във връзка с това оспорване се установи, че датата, от която се иска прекратяването не е изписана от предложителя и същата не се установява с други доказателствени средства, не може да се приеме, че е постигнато съгласие относно тази дата и следователно, че е налице прекратяване на договора по взаимно съгласие. Ако по делото е установено, че датата в заявлението не е изписана от работника, но в случай, че същата се установява по безспорен начин от представените по делото писмени и гласни доказателства, то е налице валидно направено от работника волеизявление (предложение) за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което е достигнало до работодателя в същия ден и е прието от него. Не съществува забрана да се допускат свидетели за установяване на датата, на която работникът или служителят е направил предложението до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяването на трудовия договор би означавало липса на постигнато взаимно съгласие, но подобен факт следва да бъде установен.
